Полазят ли първите тръпки на пролетта, подухме ли развигорът по голите върхари и дойде време за пролетна сеитба, тръгват кукерите – яки мъже, нагласени с чудни облекла, за да приканят стопаните на полето.
Съхранил тая традиция на старите траки, народът ни и днес очаква с надежда и радост кукерите в своя дом. Те играят в последните дни на зимата, когато набъбва всяка пъпка и земята се пробужда за нов живот.
Каква тайна крие този обичай?
Култът на Дионис преминал и у българите и векове наред останал да живее в цикъла на календарните обичаи – кукерските игри.
Обредите, които извършват кукерите са тясно свързани с трудовата дейност на хората и тяхната надежда за богат плод от ниви и градини. Главният кукер – благословникът, се клатушка наляво – надясно, за да покаже, че тази година тежко жито ще огъне класовете до земята. После пада на земята, та тежка жътва да има през това лято. А когато грабне шиника и започне да пръска житото по мегдана, „Царят на кукерите благославя: „От едно зърно—хиляда!“, „Както е пълна крината, тъй да е сита годината!“ Тежката дрянова сопа със завързан мех накрая, наречена „помет“, разтърсва земята—та да се чуе благослова и да се сбъдне пожеланието.
Кукерското облекло се стъкмява за празника. То не съществува самостоятелно. За това и всяка година е ново, по-хубаво. Кукерските гугли и маски са пищни, многоцветни и са изключителни произведения на приложното изкуство.
В този обичай има театър, поетично творчество, музика, танц, приложно изкуство. Обредността стои далеч във вековете и е свързана със стопанството и семейството.