Още с появата на малкото човече у дома, повечето майки започват да си задават въпроса „Дали моето бебче разпознава звученето на гласа ми?“ Да, вашето отроче може да разпознае гласа ви, защото го е чувало многократно още в утробата ви. То може да разпознава не само майчиния глас, но и гласовете на останалите членове на семейството, които е чувало преди да се роди. Още от началото вашето бебе ще разбира познати ритми и интонации от речта.
Ето защо е много важно още по време на бременността родителите да говорят  на своето   бебе, да му пускат хубава музика, а защо не дори и да му четат книжки. Това ще помогне за по-ранното проговаряне на малкото дете. Насърчаването на езиковото развитие е свързано както с качеството, така и с количеството на думите, с които се говори на бебето още от самото начало.

Ето и няколко съвета, които биха помогнали за проговарянето на вашето дете.

1. Двупосочна комуникация от началото
Още от самото раждане, бебетата имат нужда да чуват и научават какво се случва около тях. Комуникирайте с тях като им обяснявате своите действия – „Сега ще те взема“, „Сега ще ядеш вкусно мляко“ и т.н. Изчакайте малко и наблюдавайте звуците, виковете и невербалните сигнали, които ще ви покаже мъничето. С времето вече ще ги разпознавате и ще бъдете сигурни, че детето знае за какво му говорите и ще ви отговаря по свой начин.

2. Говорете с естествения си глас от първо лице.
Проучванията показват, че колкото повече бебетата чуват правилна и естествено звучаща реч, толкова по-скоро те ще се опитат да говорят сами. Старайте се да произнасяте думите бавно и отчетливо без излишни преструвания в гласа. Също така е важно да говорите на детето си от ваше име, а не от трето лице – „Мама обича Ванко“, нито пък е добра идея да говорите в множествено число – „Сега ще спим“. Все пак това си е отделен човек макар и все още малък.

3. Говорете за реални, смислени неща.
Както ние възрастните, така и малките деца се учат най-добре, когато са част от дадена ситуация. Тогава те правят връзката между предметите и действията. Това им помага по-лесно да усвояват новите за тях думички. Ето защо е най-добре, когато учите детето, да му казвате и показвате нещата в контекста. Вместо да вземете топката и да кажете „това е топка“, просто накарайте детето да достигне до нея и му обяснете с цяло изречение какво трябва да направи и му посочете предмета – „Отиди да вземеш червената топка, която е до вратата.“.

4. Четете книги и разказвайте истории.
Можете  да  започнете с попълването на библиотеката ви с детски книжки още от ранна бебешка възраст. Процесът на четене е много благоприятен за детското развитие. Това им помага да научат по лесен и интересен начин много от нещата в заобикалящият ги свят. Когато четете, обяснявайте всички картинки, а може дори да проявите творчество като си измислите и интересни истории.

5. Бъдете търпеливи
Родителските притеснения обикновено се усещат от малките деца и не създават идеалната обстановка за предприемане на големи крачки в развитието напред.  Говоренето обикновено изисква смелост.  Отпуснете се, бъдете търпеливи и се доверите на вродена инстинкти и „графици“ на вашето дете. Те сами ще преценят кога са готови да произнесат първите си думички и изречения. Всяко дете е различно, така че не се подвеждайте от обобщените статистики за това кога и колко трябва да говори вашето дете.

6. Бебешкото дърдорене
От 5-6 месечна възраст бебенцата започват да си издават разни звуци, допълнени с интонация и мимики. По този начин те се опитват да ни кажат нещо и това не са просто бръщолевения, а звуци с някакво значение в тях. Не е много уважително от наша страна, ако пренебрегваме бебешките опити за комуникация. Опитайте се да окуражавате бебето и малкото дете като му отвръщате с предположение какво ви е казало то – „Искаш тази играчка ли?“ или „Искаш да хапнеш от този вкусен плод?“.

7. Не поправяйте
Когато нашите деца придобиват първите си знания за животни, цветове, форми и т.н., те често правят доста грешки, а ние като родители сме склонни на момента да ги поправим като им казваме „Не е така“. Това отношение обаче е ненужно и доста обезкуражаващо за мъниците. Нужно е доста търпение от наша страна, а децата съвсем скоро сами ще научат разликата между куче и мече, между жълто и розово  и т.н. Проучванията показват, че когато децата се учат да говорят, те използват една и съща дума за цял клас от предмети, но това не означава, че не правят разлика между тях.

Когато слушаме и уважаваме тези ранни опити за комуникация, децата се окуражават да продължават да говорят.  Те усещат, че техните мисли, чувства и идеи са добре дошли за ушите ни.