Съвсем скоро коледните празници ще почукат на вратата. Започват празничните емоции и приготовленията ни с подаръци за всички наши близки. Чудесен начин да отправите своите коледни и новогодишни пожелания е поднасянето на красива картичка. Има още →

Полазят ли първите тръпки на пролетта, подухме ли развигорът по голите върхари и дойде време за пролетна сеитба, тръгват кукерите – яки мъже, нагласени с чудни облекла, за да приканят стопаните на полето.
Съхранил тая традиция на старите траки, народът ни и днес очаква с надежда и радост кукерите в своя дом. Те играят в последните дни на зимата, когато набъбва всяка пъпка и земята се пробужда за нов живот.
Каква тайна крие този обичай?
Култът на Дионис преминал и у българите и векове наред останал да живее в цикъла на календарните обичаи – кукерските игри.
Обредите, които извършват кукерите са тясно свързани с трудовата дейност на хората и тяхната надежда за богат плод от ниви и градини. Главният кукер – благословникът, се клатушка наляво – надясно, за да покаже, че тази година тежко жито ще огъне класовете до земята. После пада на земята, та тежка жътва да има през това лято. А когато грабне шиника и започне да пръска житото по мегдана, „Царят на кукерите благославя: „От едно зърно—хиляда!“, „Както е пълна крината, тъй да е сита годината!“ Тежката дрянова сопа със завързан мех накрая, наречена „помет“, разтърсва земята—та да се чуе благослова и да се сбъдне пожеланието.
Кукерското облекло се стъкмява за празника. То не съществува самостоятелно. За това и всяка година е ново, по-хубаво. Кукерските гугли и маски са пищни, многоцветни и са изключителни произведения на приложното изкуство.
В този обичай има театър, поетично творчество, музика, танц, приложно изкуство. Обредността стои далеч във вековете и е свързана със стопанството и семейството.

Откакто свят светува, Нова година е време за равносметка на изминалите радости и сполуки. За този ден човек придобива нова психическа нагласа, ще му се да вярва, че е достигнал предела, зад който остава всичко лошо, и че го чакат нови сполуки: Нова година, нов късмет, здраве и добър късмет…

Новогодишната трапеза, която е свързана с народните обичаи на Нова година идва от много дълбока древност. Тя е славянска по произход и по традиция на нея задължително се слага свинска глава или гозба от нея. Според научните доказателства славяните са опитомители на дивата свиня – глигана, в Североизточна Европа.

В късна доба по снежните пъртини тръгват весели сурвакари с нагиздени сурвачки.

Дряновата сурвачка е символ на здраве и устойчивост, на мъдрост и благополучие. Тя се отрупана с пуканки, сушени плодове, кравайчета. Тя е носител на поминъка на своя край.

Донесената от гората дрянова тояга е с дъх на свежест, тя е изпъстри със знаци, които безпогрешно отбелязват годишните сезони—слънцестоенето и селскостопанските работи—кога да се сее, кога да се копае, кога да се прибира зърното.

За Нова година се стягат и стари и млади. Най-старата стопанка, като майстор—ваятел омесва обредни хлябове с изображения на нивата, лозето, градината, кошарата. В тях влага и радост, и надежда, че догодина хамбарът ще пръщи от зърно. В тепсия е разточена баница с късмети—дрянови клончета с пъпки. А после нарежда богата трапеза с вкусно приготвени гозби, сушени плодове, орехи чепки грозде.

В очакване на Коледната нощ, децата по целия свят спазват един много интересен ритуал – закачането на голям Коледен чорап над семейното огнище, в който дядо Коледа да им остави подарък.  Тази традиция на висящите чорапи се практикува десетилетия наред. Въпреки това повечето хора не знаят точната история на коледните чорапи. А ето и някои интересни легенди свързани с този обичай.

Холандска теория

Според холандската теория, традицията за закачането на чорап на Коледа е започнала в Америка от холандците. Според тях през 16-ти век децата в Холандия са оставяли до камината своите дървени обувки пълни със слама и моркови, с които да се нахранят елените. В я замяна на това епископ на име Синтърклас им оставял лакомства за добрите дечица. С течение на времето, обувките се заменили с чорапи, а Синтърклас е вече Дядо Коледа.

Историята на благородника

Друга интересна легенда за тази традиция се свързва с живота на един благородник, който живеел много щастливо със своята съпруга и трите си дъщери. Един ден жената се разболяла от тежка болест и тя неочаквано починала. Съкрушен от смъртта на съпругата си, човекът пропил и изхарчил за лоши неща всичките си спестявания, дори се наложило да продаде и имотите си. Тъй като останал без дом и никакви пари, наложило се да се премести заедно с дъщерите си да живеят при свой съселянин.  Скоро децата пораснали и дошло време да се омъжват. Това обаче нямало как да стане, защото бащата бил толкова беден, че не можел да им осигури зестра. Той бил много депресиран от факта, че нямал нищо ценно, което да даде на семействата на бъдещите зетьове.

Един ден се случило Св. Никола Мирликйски да преминава през селото на благородника. Той дочул разговор между селяните и разбрал за тъжната история на бедния баща. Св. Никола разбрал, че отчаяният човек е твърде горд, за да приеме подарък пари от него. Той решил да изчака да се стъмни и отишъл до къщата на благородника и хвърлил през комина три торби пълни с жълтици.

Същата вечер, трите девойки като си изпрали дрехите, закачили своите чорапи над камината да съхнат. Тогава станало и чудото. Пълните кесии с злато паднали във висящите чорапи и така имало жълтици за всяка една от дъщерите.  Когато семейството се събудило на сутринта, били много приятно изненадани като отрили пари в оставените чорапи. Бащата използвал това богатство и оженил децата си като на всяка дал щедра зестра. Скоро историята за щедростта на Св. Никола  се разчула из селото и всички хора започнали да си закачат чорапите над камините в очакване на подаръци.

В днешно време тoзи обичай се спазва от много семейства в целия свят. В някои от държавите има различни вариации. Например децата в Италия оставят своите обувки навън в нощта преди Богоявление на 5 януари, когато се появява добрата вещица Ла Бефана. Във Франция децата също оставяли своите обувки край камината в Коледната нощ в очакване на Дядо Коледа или Pere Noel. Традицията датира от времето, когато са се носели дървени обувки. В Пуерто Рико децата пък пълнят кутии с цветя и зеленчуци и ги оставяли под леглата си за камилите на Тримата царе.

Не забравяйте и Вие да закачите своите чорапи край Коледната елха, за да може Дядо Коледа да Ви да напълни с изненади.

В дълбока древност хората си създават своя, макар и твърде наивна астрономическа теория. Тя е почивала на практическият опит, свързана е със земеделския труд и условията на годишните времена.

Нашият народ е запазил и до днес обичаите на Еньовден. От този ден намалява слънчевата сила и дори се усещало далечното настъпване на зимата. Останала е и поговорката – „Еньо си наметнал кожуха, да върви за сняг.“

Това според народната астрономия означава край на лятната растителност. Ето защо обичаите на Еньовден са свързани главно с бране на билки и цветя, които имат лечебна сила. Смятали са още, че от този ден нататък и лековитостта им намалява.

И до ден днешен на Еньовден всички моми се събират извън селото на ливадата. Рано сутрин, когато слънцето блесне и росните капки лъснат като брилянти – разсипани по тревата от щедра ръка, момите берат нацъфтялата жълта енъовка.

После вият венци и китки играят и пеят обредни песни и разтърсват гората от моминско веселие. В бакърени котлета пускат китки и пръстени и гадаят за бъдещия избраник. Премените им греят от хубост, накитите им звънкат на гърдите и по коланите и е толкова весело, че забравяш всичко и се хващаш на веселото хоро. Ергените се мият в росата за здраве.

За обичая Еньовден се говори още през 13 век в Синодика на цар Борил. Този хубав празник е познат още под имена „Пеене на пръстените“, „Еньови китки“, „Мълчалива вода“, „Еньова була“. Вълнуващ народен празник е Еньовден.