Откакто свят светува, Нова година е време за равносметка на изминалите радости и сполуки. За този ден човек придобива нова психическа нагласа, ще му се да вярва, че е достигнал предела, зад който остава всичко лошо, и че го чакат нови сполуки: Нова година, нов късмет, здраве и добър късмет…

Новогодишната трапеза, която е свързана с народните обичаи на Нова година идва от много дълбока древност. Тя е славянска по произход и по традиция на нея задължително се слага свинска глава или гозба от нея. Според научните доказателства славяните са опитомители на дивата свиня – глигана, в Североизточна Европа.

В късна доба по снежните пъртини тръгват весели сурвакари с нагиздени сурвачки.

Дряновата сурвачка е символ на здраве и устойчивост, на мъдрост и благополучие. Тя се отрупана с пуканки, сушени плодове, кравайчета. Тя е носител на поминъка на своя край.

Донесената от гората дрянова тояга е с дъх на свежест, тя е изпъстри със знаци, които безпогрешно отбелязват годишните сезони—слънцестоенето и селскостопанските работи—кога да се сее, кога да се копае, кога да се прибира зърното.

За Нова година се стягат и стари и млади. Най-старата стопанка, като майстор—ваятел омесва обредни хлябове с изображения на нивата, лозето, градината, кошарата. В тях влага и радост, и надежда, че догодина хамбарът ще пръщи от зърно. В тепсия е разточена баница с късмети—дрянови клончета с пъпки. А после нарежда богата трапеза с вкусно приготвени гозби, сушени плодове, орехи чепки грозде.