Архив на категория: Интересно

7 начина да насърчим проговарянето на детето

  200204791-003Още с появата на малкото човече у дома, повечето майки започват да си задават въпроса „Дали моето бебче разпознава звученето на гласа ми?“ Да, вашето отроче може да разпознае гласа ви, защото го е чувало многократно още в утробата ви. То може да разпознава не само майчиния глас, но и гласовете на останалите членове на семейството, които е чувало преди да се роди. Още от началото вашето бебе ще разбира познати ритми и интонации от речта.
Ето защо е много важно още по време на бременността родителите да говорят  на своето   бебе, да му пускат хубава музика, а защо не дори и да му четат книжки. Това ще помогне за по-ранното проговаряне на малкото дете. Насърчаването на езиковото развитие е свързано както с качеството, така и с количеството на думите, с които се говори на бебето още от самото начало.

imagesЕто и няколко съвета, които биха помогнали за проговарянето на вашето дете.

1. Двупосочна комуникация от началото
Още от самото раждане, бебетата имат нужда да чуват и научават какво се случва около тях. Комуникирайте с тях като им обяснявате своите действия – „Сега ще те взема“, „Сега ще ядеш вкусно мляко“ и т.н. Изчакайте малко и наблюдавайте звуците, виковете и невербалните сигнали, които ще ви покаже мъничето. С времето вече ще ги разпознавате и ще бъдете сигурни, че детето знае за какво му говорите и ще ви отговаря по свой начин.

2. Говорете с естествения си глас от първо лице.
Проучванията показват, че колкото повече бебетата чуват правилна и естествено звучаща реч, толкова по-скоро те ще се опитат да говорят сами. Старайте се да произнасяте думите бавно и отчетливо без излишни преструвания в гласа. Също така е важно да говорите на детето си от ваше име, а не от трето лице – „Мама обича Ванко“, нито пък е добра идея да говорите в множествено число – „Сега ще спим“. Все пак това си е отделен човек макар и все още малък.

3. Говорете за реални, смислени неща.
Както ние възрастните, така и малките деца се учат най-добре, когато са част от дадена ситуация. Тогава те правят връзката между предметите и действията. Това им помага по-лесно да усвояват новите за тях думички. Ето защо е най-добре, когато учите детето, да му казвате и показвате нещата в контекста. Вместо да вземете топката и да кажете „това е топка“, просто накарайте детето да достигне до нея и му обяснете с цяло изречение какво трябва да направи и му посочете предмета – „Отиди да вземеш червената топка, която е до вратата.“.

4. Четете книги и разказвайте истории.
Можете  да  започнете с попълването на библиотеката ви с детски книжки още от ранна бебешка възраст. Процесът на четене е много благоприятен за детското развитие. Това им помага да научат по лесен и интересен начин много от нещата в заобикалящият ги свят. Когато четете, обяснявайте всички картинки, а може дори да проявите творчество като си измислите и интересни истории.

5. Бъдете търпеливи
Родителските притеснения обикновено се усещат от малките деца и не създават идеалната обстановка за предприемане на големи крачки в развитието напред.  Говоренето обикновено изисква смелост.  Отпуснете се, бъдете търпеливи и се доверите на вродена инстинкти и „графици“ на вашето дете. Те сами ще преценят кога са готови да произнесат първите си думички и изречения. Всяко дете е различно, така че не се подвеждайте от обобщените статистики за това кога и колко трябва да говори вашето дете.

6. Бебешкото дърдорене
От 5-6 месечна възраст бебенцата започват да си издават разни звуци, допълнени с интонация и мимики. По този начин те се опитват да ни кажат нещо и това не са просто бръщолевения, а звуци с някакво значение в тях. Не е много уважително от наша страна, ако пренебрегваме бебешките опити за комуникация. Опитайте се да окуражавате бебето и малкото дете като му отвръщате с предположение какво ви е казало то – „Искаш тази играчка ли?“ или „Искаш да хапнеш от този вкусен плод?“.

7. Не поправяйте
Когато нашите деца придобиват първите си знания за животни, цветове, форми и т.н., теuntitled1 често правят доста грешки, а ние като родители сме склонни на момента да ги поправим като им казваме „Не е така“. Това отношение обаче е ненужно и доста обезкуражаващо за мъниците. Нужно е доста търпение от наша страна, а децата съвсем скоро сами ще научат разликата между куче и мече, между жълто и розово  и т.н. Проучванията показват, че когато децата се учат да говорят, те използват една и съща дума за цял клас от предмети, но това не означава, че не правят разлика между тях.

Когато слушаме и уважаваме тези ранни опити за комуникация, децата се окуражават да продължават да говорят.  Те усещат, че техните мисли, чувства и идеи са добре дошли за ушите ни.

 

Историята на Свети Валентин

1898127_611100678986886_1286543833_nОт векове насам месец февруари се счита за месец на романтиката.Това е месецът, свързан с Деня на тържества посветени на Свети Валентин. Но знаете ли кой точно е този Свети Валентин и защо този месец се свързва с любовта и романтиката?

Сега накратко ще ви разкажа историите, свързани с датата 14-ти февруари.

kupidonЕдин от най-ранните и популярни символи на деня на влюбените е Купидон – римският бог на любовта. Той се изобразява като образ на младо момче с лък и стрела. Историята за Свети Валентин е малко неясна, доста мрачна и се свързва с различни фантастични легенди. Според една от легендите, корените на празника идват от древния римски фестивал на Луперкалия, пролетен празник на плодородието честван всяка година на 15 февруари. Младите мъже произволно избирали своята любима, която да ги ескортира до тържествата. Обичаят за избор на любима на тази дата се разпространява из Европа през Средновековието, а след това до началото на американските колонии.  С въвеждането на християнството Папа Геласиус обявява този езически празник като християнски, а датата се измества на 14 февруари. Обявен е за Ден на Св. Валентин.

Кой точно Св. Валентин папата обявява за почитане остава загадка. Според Католическата енциклопедия, е имало поне трима ранно християнски светци с това име.  Единият е бил свещеник в Рим, другият епископ в Терни, а за третия почти нищо не се знае. По-скоро удивителното в случая е, че за всичките трима Валентиновци се говорело, че са били измъчвани на 14 февруари.

Повечето учени смятат, че празникът е посветен на Валентин, който е бил италиански епископ. Той нарушавал законите на император Клавдий II.  Според една легенда, Клавдий II бил забранил браковете за младите двойки, твърдейки, че ергените е по-добре да станат войници. Валентин обаче продължавал тайно да изпълнява брачните церемонии, но в крайна сметка е бил задържан от римляните и умъртвен.

Друга легенда разказва, че Свети Валентин бил християнски свещеник, хвърлен от Клавдий в тъмница, заради отказа си да се отрече от християнската религия. Императорът бил заповядал, че всички трябва да вярват единствено в римските богове. Валентин, обаче не се подчинил и продължил да проповядва своето християнско учение.  Докато бил в затвора той извършил чудо – излекувал от слепота дъщерята на тъмничаря. Свещеникът се влюбил в момичето. В нощта преди екзекуцията му на 14 февруари, той изпратил писмо до своята любима, подписано „от твоя Свети Валентин„.

BIG_110392_132647369362029С каквато и странна смесица от истории да е свързан деня на Св. Валентин, в днешно време това е Денят за Влюбените. Това е денят, в който хората от много държави по света показват своята любов и загриженост едни към други. Изпращането на картички „валентинки“, поднасянето на бонбони, цветя и други малки подаръчета, символизира, че някой ти е близък и e много СПЕЦИАЛЕН.

Какви цветове да изберем за бебешката стая

Едно от първите неща, които се налага ние като родители да обмислим, преди да се появи най-новият член от семейството, е това в какви цветове да боядисаме бебешката стая. Общоприетите стандартни цветове за детските стаи са розово за момиче и синьо за момче. В днешно време обаче са модерни и неутралните цветове, ако примерно не е сигурно какъв ще бъде полът на бебето. Доста актуални също така са и ярките и наситени цветове. Преди обаче да декорирате бебешката стая в ярко розово или оранжево, помислете за това как биха повлияли различните цветове върху психиката на мъничето. Точно както и при възрастните, цветовете могат да окажат дълбок ефект върху настроението на вашето дете. Дали цветовете са активни, пасивни или неутрални, те носят своето индивидуално влияние. Следвайки идеята за цветовете – кои от тях успокояват и кои създават повече настроение и дават енергия, можем да си сътворим едно уютно домашно местенце, което да осигурява спокойствие за бебето и удобство за нас.

Ето как може да се направи избор на дизайн според настроението, което носи всеки цвят.

Червеното е цвят, който възбужда човешките сетива и повишава енергийните нива. Той е с много активно въздействие – подтиква хората към по-интензивни дейности. Този цветови десен примерно се използва като трик в много от търговските обекти като магазини и ресторанти за бързо хранене.

Розовото въпреки, че е по-светъл нюанс на червеното, не е толкова активен цвят, а е по-скоро носи усещането за нежност и грижовност.

Пурпурното червено е доста агресивно цветово решение за детска стая, тъй като този нюанс действа раздразнително върху човешката психика.

Жълтото е топъл и приятен цвят, който се счита за щастлив. Но бъдете внимателни с този десен, тъй като той също е енергизиращ цвят. Хората са склонни да губят самообладание в ярко жълта стая. Доказано е, че бебетата са по-нервни и плачат повече, когато са в помещение боядисано с такава боя. Това е най-изморителният за очите цвят. За това е най-подходящо той да бъде използван само като цветен акцент в комбинация с други по меки тонове.

Светло синьото има успокояващ и релаксиращ ефект, тъй като помага за забавяне на дишането и сърдечната честота. Ето защо този цвят се препоръчва за спални и бани. Тъй като този десен носи доста хладина, добре е в стаята той да бъде комбиниран с обзавеждане и материи с по-топли и меки багри. Избягвайте тъмно синьото като вариант, тъй като то може да предизвика тъжни емоции.

Зеленото се счита за най-успокояващия цвят за окото. Той е релаксиращ и приятен като природата. Оказва балансиращо и вдъхновяващо въздействие върху нашата психика.

Лилавото в най-тъмните си нюанси (патладжанено) придава доста драматичност и тягостно настроение. По-светлите багри на виолетовото като лавандула и люляк, носят същият спокоен полъх както синьото, но без да предава чувство на хладина в помещението.

Оранжевото също е доста енергичен цвят. Това не го прави много подходящ за спални, но би предал много свежест, настроение и домашен уют за някой от другите помещения в къщи.

Неутралните цветове (черен, бял, сив и кафяв) не е задължително да водят до появата на специални настроения. Тяхното основно приложение е да се използват като основа в комбинация с по-живите и агресивни багри. Така се предава една балансираност в цветово отношение.

С всички казано по-горе, можем да обобщим, че за създаването на една приятна и спокойна среда за малкото бебче, е най-добре да се използват свежи и не много наситени тонове на розово, зелено, небесно синьо или цвят лавандула. Тяхната комбинация в целия декор на стаята – боя, тапети, обзавеждане, спално бельо и дори играчките, би създала една много красива, пъстра и успокояваща атмосфера в бебешкото царство.

Какви са ползите за децата от дейностите на открито

Всеки от нас има нужда да се възползва от дейностите на открито, особено нашите деца. Тази статия ще ни запознае по-конкретно с физическите ползи от тези дейности. Спомнете си за тях всеки път, когато се чудите дали да изведете детето на навън или просто да го оставите да гледа телевизия.

Предимства:

Упражнения

С една дума можем да кажем, че упражненията са полезни за физическото и психическото благосъстояние на децата. Така упрекват своите крайници, както и основни органи в тялото като сърцето например. Излизането на открито позволява на децата да се откъснат от ежедневния стрес, да потичат и като цяло да се забавляват. Упражненията също така елиминират и лошата енергия, която се е натрупала в организма, прочиства се ума, тялото и душата. Няма нищо по-хубаво от това да направим малко гимнастика на открито, да подишаме чист въздух и да разведрим съзнанието си.

Баланс и координация

Нещо също толкова важно, което получаваме от активностите на открито, е развиването на двигателните умения. Децата се нуждаят от баланс и координация, за да ходят и тичат или за да носят някакви предмети. Дейности на открито, които могат да подобрят това вътрешно равновесие са например скачането на въже, карането на колело, кънки или скутер, люлеенето и ездата.

Развитие на мускулите

Мускулите в нашето тяло са много важни за извършването на ежедневните ни физически дейности. Изключително важно е да се движим възможно най-много, тъй като по този начин тренираме мускулатурата. Особено полезно е да се наблегне върху стратегията за натоварване на мускулите в определени области от тялото. Когато липсват движения навън, ефектът, който се получава е че децата съхраняват повечко мазнини и развиват по-малко мускулни групи. Това е резултат от факта, че децата прекарват все повече време пред телевизора или компютъра.

Игрите

Заедно с упражненията, баланса, координацията и развитието на мускулите, дейностите на открито предлагат и креативни решения за различни игри. На първо място, външният простор е подходящ за игри, за които трябва повече място като футбол, баскетбол, волейбол или хандбал. Забавлявайки се с тези игри, децата се научават на сътрудничество, когато са част от колектива.  Малчуганите обичат да бъда  изследователи от малки , така че посредством тези игри те успяват и да разузнаят заобикалящата ги външна среда.

Здраве и красота

Не на последно място можем да кажем, че активностите навън са източник на добро здравословно състояние. В днешно време все повече децата са с наднормено тегло, а дейностите на открито са чудесна превантивна мярка срещу този проблем. Водейки здравословен начин на живот, децата могат да бъдат предпазени от тежки заболявания като диабет и хипертония.

Въпреки забързаното и натоварено ежедневие, възползвайте се от всеки удобен момент да го запълвате с игри и разходки на открито, защото това ще бъде от полза за вашите деца.

Близнаци – девет интересни и забавни неща свързани с тях

Децата са най-хубавото нещо в живота на всеки от нас. Те ни носят радост, щастие и изпълват живота ни със смисъл. Когато обаче  от майчината утроба се излюпят едновременно две малки човечета – щастието става двойно. Родителите, които отглеждат близнаци са нагърбени с двойно по-голяма отговорност, но пък са орисани от съдбата да бъдат по-големи късметлии.  Ето и някои интересни факти, свързани с близнаците:

1. Децата на мъжете близнаци не е задължително да имат близнаци

Твърди се, че това да имаш близнаци се предава по наследство, но се оказва, че това е вярно само за женската част от семейството.

Две яйцеклетки (или една която се разделя на две) са нужни за да се заченат близнаци и ако жената не е генетично предразположена да има близнаци, то това просто няма как да се случи.

2. Еднояйчните близнаци не са генетично заложени

Близнаците са генетично заложени със способността на жената да отдели две яйцеклетки. Еднояйчните близнаци се появяват поради факта, че една яйцеклетка се е разделила на две, но това не е нещо което е генетично.

3. Близнаците имат различни отпечатъци на пръстите

Еднояйчните близнаци имат идентично ДНК, което определя цвета на очите ни, косата, формата на лицето ни и външния вид като цяло. Пръстовите отпечатъци на близнаците, обаче са различни и не е ясно каква е причината за това.

4. Изчезващи близнаци

Докато жената износва близнаци, има 15-20% вероятност да загуби единият от тях. Няма ясна причина защо това се случва.

Експертите казват, че един от осем човека започват живота си в утробата като близнак без майката дори да знае за това, но заради ранни спонтанни аборти реалният брой на близнаци е много по-малък.

5. Близнаците се раждат по-рано

Повече от половината от близнаците се раждат по-рано, обикновенно през 37-мата седмица. Това са три седмици преди термина, но въпреки това се счита, че децата са напълно износени. Средното тегло на близнаците при раждането е 2,3 килограма.

6. Близнаците говорят на различни езици

Около 40% от близнаците развиват и говорят на свой собствен език.

Това им помага да комуникират един с друг докато са по-млади и да си казват неща без останалите да ги разбират. Това също демонстрира връзката която имат помежду си.

7. Близнаци от различни бащи

Терминът близнаци обикновено означава деца, които са родени по-едно и също време. Възможно е обаче те да не са заченати по-едно и също време и дори да имат различни бащи. Това се случва когато две яйцеклетки са отделени по-едно и също време, но са оплодени от различни сперматозоиди.

8. Близнаците може да имат различни рождени дни

Възможно е близнаците да се родят в различни дни. Второто бебе е възможно да се роди по-късно, обикновено до няколко часа.

В много редки случаи близнаците може да се родят в дори в различни месеци.

9. Близнаците обичат да носят еднакви дрехи

Близнаците, особено еднояйчните обичат да носят еднакви детски дрехи за да се могат да играят различни игри и да направят задачата на околните в разпознаването им по-трудна. Близнаците често се заместват в различни ситуации в живота и това освен да им помага, искрено ги забавлява.