Еньовден – Еньови Китки

В дълбока древност хората си създават своя, макар и твърде наивна астрономическа теория. Тя е почивала на практическият опит, свързана е със земеделския труд и условията на годишните времена.

Нашият народ е запазил и до днес обичаите на Еньовден. От този ден намалява слънчевата сила и дори се усещало далечното настъпване на зимата. Останала е и поговорката – „Еньо си наметнал кожуха, да върви за сняг.“

Това според народната астрономия означава край на лятната растителност. Ето защо обичаите на Еньовден са свързани главно с бране на билки и цветя, които имат лечебна сила. Смятали са още, че от този ден нататък и лековитостта им намалява.

И до ден днешен на Еньовден всички моми се събират извън селото на ливадата. Рано сутрин, когато слънцето блесне и росните капки лъснат като брилянти – разсипани по тревата от щедра ръка, момите берат нацъфтялата жълта енъовка.

После вият венци и китки играят и пеят обредни песни и разтърсват гората от моминско веселие. В бакърени котлета пускат китки и пръстени и гадаят за бъдещия избраник. Премените им греят от хубост, накитите им звънкат на гърдите и по коланите и е толкова весело, че забравяш всичко и се хващаш на веселото хоро. Ергените се мият в росата за здраве.

За обичая Еньовден се говори още през 13 век в Синодика на цар Борил. Този хубав празник е познат още под имена „Пеене на пръстените“, „Еньови китки“, „Мълчалива вода“, „Еньова була“. Вълнуващ народен празник е Еньовден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>